Моят подход

               Като клиничен психолог не разглеждам психичното разстройство като нещо, което трябва да се „поправи“, а като нещо, което трябва да се разбере. За мен всяко психично състояние – без значение колко хаотично може да изглежда – има своя собствена логика, оформена от личната история, взаимоотношения и вътрешния живот на отделния човек. Моята роля е да помогна за разкриването на тази логика. Вярвам, че психологичната работа е съвместен процес, основан на доверие и споделено търсене на истината.

               Макар че ценя научния подход и методите, основани на доказателства, аз признавам границите на психологията като наука. Нейната истинска сила се крие в интерпретацията, а не в твърдата диагноза. В същото време съм критичен към тенденциите, които разделят теорията от научните принципи, и вярвам, че креативността, особено в клиничната психология, трябва да остане в рамките на реалността.

               Черпя вдъхновение и опит от различни психологически традиции, адаптирайки подхода си към всеки човек, защото на първо място се опитвам да разбера не какви са проблемите, а каква е историята.