Работа с деца

       Детето е като глина — меко, податливо и готово да бъде оформено. То тепърва започва своето пътешествие в живота и има нужда от грижа, внимание и мъдро напътствие. Първите години от развитието му са критично важни, защото тогава се формират основите на личността, характера и емоционалния свят.

       От една страна, детето трябва да бъде подготвено за трудностите, пред които животът ще го изправи — конфликти, отхвърляне, провали, загуби. То трябва да развие вътрешна устойчивост, увереност и способност да отстоява собственото си достойнство — особено в моментите, когато се сблъсква с опити от страна на връстниците да го принизят или отхвърлят.

       От друга страна, детето има нужда от топлина и обич, за да не се превърне подготовката му за живота в суровост. Тази топлина е онова, което ще му даде вътрешна опора и ще го научи да преминава през житейските изпитания не със страх, а с доверие, надежда и чувство за сигурност. Само чрез тази топлина може да се научи на съчувствие, създаване на здрави взаимоотношения и способност да бъде едновременно открито и защитено.

       Светът на детето е пъстър и пълен с противоречия. В него живеят както страхът от собствената слабост, така и радостта от новото и непознатото. То преживява с цялото си същество — и най-малките обиди, и най-големите надежди.

‍

       В своята работа с деца, чрез поредицата „Житейски уроци за малки и големи“, аз се стремя да:

• помогна на всяко дете да приеме себе си такова, каквото е — с всичките си силни и слаби страни
• го подкрепя в процеса на утвърждаване на личността — да осъзнае кои са неговите ценности, граници и мечти
• съм до него, когато търси отговор на важните, често болезнени детски въпроси — защо не го харесват, какво значи да си „различен“, защо някои хора са груби
• му помогна да разреши вече възникналите проблеми в иначе безгрижния му свят — тревожности, агресия, срам, затваряне в себе си

       Моята цел е да съм помощник и съюзник в това важно начало на живота, когато всяко насърчение може да отвори път, а всяка рана — ако бъде разбрана и излекувана навреме — да не се превърне в белег за цял живот, а в опитност, която да направи личността по-силна.