Всеки възрастен човек носи в себе си дълга и сложна история на развитие. За разлика от малкото дете, което тепърва изгражда своята психика, възрастният може да бъде оприличен на планета, която е формирала своята сърцевина, но върху нея постепенно са се натрупали множество пластове. Всеки от тези пластове отразява определен етап от личностното развитие и съдържа спомени, преживявания, убеждения, когнитивни схеми, но също така и неразрешени конфликти, травми и защитни механизми.
Тези психични слоеве не изчезват с времето — те остават в структурата на личността, често без ясно осъзнаване, и продължават да влияят върху настоящето. Когато човек изпитва дискомфорт, тревожност, объркване или страдание в дадена област от живота си, една от основните задачи на консултацията е да се открие откъде точно произлиза този вътрешен конфликт.
Ролята на клиничния психолог е да помогне на човека да разбере:
Когато проблемът е дълбоко вкоренен, често той не се осъзнава — дори самият човек не може ясно да формулира какво точно го тревожи. В тези случай консултативния процес преминава през няколко важни стъпки:
Ако проблемът е по-скорошен, тогава подходът е различен, но не по-малко значим. Новите затруднения често са придружени от повишено емоционално напрежение, което пречи на рационалното мислене и взимането на обективни решения. В такива ситуации клиничният психолог: